2 юни Ден на Ботев и на загиналите за свободата и

...
2 юни Ден на Ботев и на загиналите за свободата и
Коментари Харесай

Думите на Христо Ботев за Русия

2 юни Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България. 

На този ден се почитат и всички починали във въстания и войни за свободата и независимостта на страната. Почитаме паметта на нашите герои на този ден, макар че фактическата датата на гибелта на Христо Ботев е 1 юни.

В този ред на мисли е нужно да си напомним каква е Русия в съзнанието на Ботев и на други велики българи, написа Пловдив 24.

" Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, с цел да изтрие от лицето на земята българските колонии. Тя лиши земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неразбираема суровост и измама под законът на " общата тегоба " и, когато ние пожелахме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които работливата българска ръка прекатурна на парадайс, и да са върнем в своето остаряло родно място, испроводи няколко черни български души с цел да ни отвърнат от това желание.

Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи държавното управление със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, в случай че ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха " куда Макар телят не гонял ", не оставиха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това мина ненаказано от страната на държавното управление. На мяста дори и кръв са пролея! Кажете ми след това това не ще ли нашият народ да заеме мястото на евреите в Европа? Не е ли сичкото това знак, че тоя народ са смяташе и в този момент дори са счита за стока, с която секи има право да са обърща както желае?

На нашите крясъци за независимост, на нашите стремления за приятелство и за съединяване със славянете и на нашите писания за прехраната на тирането никой съвсем не обърща никакво внимание. – Първата рекрутация, която държавното управление прибърза да направи по колониите, има прекомерно скръбен исход. Правителството натовари 1,000 души български момци в един прекомерно веран вапор и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъна в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново родно място “

(Христо Ботев, в. " Знаме ", година I, Букурещ, 4 април 1875 година, бр. 13, с. 51)

" Кой въстана против нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навля­зат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, с цел да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата сре­щу неприятеля? Кой си дръпна от нашата армия офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни атакуван изотзад, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-вече да се пратят турските комисари в Южна България?

Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския дворец в същото време, когато на него­вата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Слив­ница? Кой даваше почтено и благородно слово, че в случай че си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде цялостно, и правата на Бълга­рия ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една тирада, България ще да цъфти и вирее? Така ли излезе? Кой изпрати след няколко дни подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее?

Кой поду­чи пичовите и вагабонтите да подвигат протести в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и вкарват безредица, щото по тоя метод да се отвори път за непозната окупация? Кой унизи и се поди­гра с България като ù предлагаше за княз един блудствен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните управляващи, включително и В. Н. Събра­ние, за противозаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга­рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: " Дойдете и ни спасете " – Русия, нашата съдбовна освободителка, настойничка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една религия и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил съветски крайник в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и настойничка! Аман, бей, аман!

Лошо нещо било московлука… То не наподобява ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: " Ще плачете за зеленото парцалче ". Видели тия и патили, на съображение на обстоятелства и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в чеп, ни в ръкав, припознаха нашата висока просвета и благородните ни битки, единствено московците стоят настрани и викат: " Стрижено е! " – Необяснимо. Царуванието на нагайката, монголското робство, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са създали от съветските държавни мъже зверове и идиоти… “

(Захарий Стоянов, в. " Независимост ", 1886 г.)

" Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаяли, че нейний бич повече боли от турския…. “

(Захарий Стоянов, из предисловието към брошурата на Г.С. Раковски " Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите “, 1886 г.)

" Руското държавно управление, кое до момента лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, през днешния ден към този момент открива булото си и очевидно демонстрира убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши благото ни Отечество България и да уникакви нашата националност, самото нам скъпоценно и свято наследие!…

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и до момента останали такива в най-голямата си част. Българите са ги на първо време покръстили, дали са им книжовност, Свещеното писание и първото образование…

Длъжност свята към благото ни Отечество постанова ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско държавно управление, и какви безконечни страдания ги чакат, в случай че са тия излъжат и идат да влязат в нейните стоманени нокти. Но преди да дойдем на този предмет, потребност е да покажем накратко нашим братям какви вражески сношения е имала още от остарели времена с наши праотци и по какъв начин тя сякога старала да ги завладей, какви же несгоди им нанесла до момента за премия и що са тия кръстили и първите начала образования ù дали. “

(Георги Раковски, из брошурата " Преселение в Русия или съветската убийствена политика за българите “, 1861 година, Букурещ.)

" (…) Обаче Русия какво направи? Тя използва всички средства единствено и единствено да попречи на народний блян – Съединението. Не желаеме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха срещу ползите на нашето Отечество. “

(Стефан Стамболов, в. “Свобода ", бр. 7, 19.XI.1886 г.)

" О, руси, о, братя славянски,

за какво сте вий тука? Защо сте

пристигнали на полята балкански

немили, неканени посетители?

Желали би вас възхитени

да срещнем со сълзи и с китки…

Но идете вий настървени,

на грозни зовете ни борби! “

(Иван Вазов, из " На съветските воини “, 1916 г.)

" Тогава ние с злоба и ненавист гледахме освен на турците, само че на австрийците, на немците, а най-много на англичанете, тъй като те поддържаха страната на турците и високо проповядваха, че Россия не иде да освобождава християните от турците, само че иде да ги пороби и с време завладее и погълни. Кой българин вярваше тия немско-английски палаври? Кой не се отнасяше към тях с пренебрежение и дори с омерзение като към подли и безчестни интриги? А сред там минаха се 10 години и през днешния ден всекий рационален българин, всеки родолюбец, който милее за бълг. Независимост и националност, като гледа какво правят в България и на открито руссите, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави и уместни… Едно време турците душаха бълг. Свобода и националност, през днешния ден същото дело желаят да правят нашите братя освободители. Едно време всяко зло за българете идеше от Ц-град, през днешния ден иде от Петербург… “

(Стефан Стамболов, “Дневник ", 6 декември 1886 година, /71, 106-108/) 

 
Източник: petel.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР